Мое обосяло дълго чувство,
време ли е да прескочим края?
Можеш ли за малко да ме пуснеш
да не съм ти вече бяла тайна.
Може ли да ме покажеш вече,
нека стана сивата ти врана!
Нека да съм тихите ти вечери,
нека този път да поостана!
Нека да съм явната ти участ.
Стига са ме дъвкали комшиите,
стига любопитството им сука,
стига са им расли дълги шиите
след полата ми и след усмивката,
и след вдигането ми на пръсти.
Измисли ми постоянно име!
Пък тогава - нека да се кръстят!