Тази есен не е като другите.
Косите й тежат от нежна охра.
Понякога очите й сълзят
на дъното на стъкленото утро.
Мъглата сутрин е като опушена.
Гнездата стават лодки
за наивните.
И все по-малко ми тежи
надеждата за някакво си лято,
което не ухае на обреченост.