автор: x_ahav

Сезонът ми е пълен
със докосвания
и основателни причини
да те искам.
Вървя по улицата,
стрижа си усмивката,
завивам със трамваите във хаоса.
Не мразя вече продавачките на семки,
изчоплям се
от друго състояние.
Прибирам паяжините,
налучквам лабиринти,
оплитам се в кълбо
и те разплитам.
Вървя по нишките ти,
минала си сигурно.
След морза на походката ти сричам.
В главата ми
е пълно със импресии
и музика, и неокласицизъм,
и други глупости,
но всъщност ми е хубаво.
И малко ми е тъжно едновременно.
Косите ти се веят
и треперят.
Очаквам застудяване в прогнозите.
Не прогнозирам
от години вече.
Не правя нищо,
правя го със педантичност.
Припомням си полека гъделичканията
от думи,
от вкуса на топли кестени.
В главата ми ритмуват нещо четено
и малко соул, малко черно ретро.
Халюцинирам кораби и острови.
Надничам.
Оставям си
по мъничко скептичност...
Сезонът ми е пълен
със докосвания
и с мисълта,
че те обичам.