На края на вселената
се срещаме
и все по трудно си намирам
оправдания.
Мълчим за нещо,
нещо важно става,
пропускаме го.
Ти танцуваш есенно.
След ритъма ти хукват изречения
и много тишина, и запетаи.
Мълча те
и си мисля същевременно,
за незначителности,
за червилото ти,
за вчерашните сънища наяве,
за факта,
че пропускаш да ме питаш...
Без пропуски се вмъкваме в сценария.
Нахалост.
Спъваш се в ремарките.
Заради теб
съм длъжен да се сетя -
бюджетът е оскъден за дубльори...
Останалото
друг ще го повтори.