автор: x_ahav

Не знам защо е тази масова истерия
да се запишеш точно над интригата,
да си й най-избраното заглавие.
Убождам се на себе си, търкалям ябълка.
Навътре я търкалям към бодлите си,
Едната половина е за тебе.
Ти си ми кактусовата ракия,
не ми достигаш никога да се напия,
но винаги си мое вдъхновение
да скоча през оградата на космоса.
Седя и с пипалата си докосвам
това, което няма да родиш наистина.
Безумно ти отива да си бременна.
Докато майките разхождат ембриони
и гордостта си, и върха на сладоледа,
ти раждаш мен, възкръсваш ме. И моля те
не ме погребвай точно след вечерята!