автор: dara33

обичам бездомните псета
имат добри кафяви очи
и се усмихват
на малкото ласка
която им давам

на улицата между случайните
хора
те са разбиращи
носят душа
и говорят на своя език
който
разбирам от някога
Кара е стара
остаря пред очите ми
имаше малки в далечното
минало
сега е сама
точно
колкото мене
и си приличаме
само където случайните
още
не са започнали да ме ритат
ако можех щях да отрежа краката им
те са жестоки
а кучетата и аз не обичаме
лошите
изгубили себе си хора

Кара ме гледа и се усмихва
днес не разбра
че написах стих за нея
и другите