В тази удавена внезапна есен
октоподите на вятъра пеят
жалейни песни
С прозрачни силни пипала
разтърсват безпощадно
дървесата
Издигат се стремително
невидими изстрелват
в небесата
мастилени свои подобия
спускат се
видими стават щом завихрят листата
изведнъж се
разтварят
а всъщност се заравят в шумата
като в пясък