| всички разправят колко тъмна съм станала,
трудно, гъсто и горчиво вино,
старо с ябълкови спомени
с яки обръчи и счупена канелка -
тези, които разпъват пространството
между волята и сърбенето,
палецът и кутрето ми
и шепата е с двама надзиратели,
горе и долу, пълно и празно,
всичко и нищо към ада на рая,
в средата на съсирената тишина
да бъда себе си не мога,
сковани юмруци да свия,
да се цедя и капя, разлея
като разбия лицето си -
мога да избода очите
и последното, което ще видя
е дългата линия на живота си.
Публикувано от BlackCat на 26.09.2005 @ 06:36:02
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.71 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"катехизис" | Вход | 7 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: катехизис от mastilo на 26.09.2005 @ 11:34:35 (Профил | Изпрати бележка) | ТРЕСКА 103° - Силвия Плат
Непорочна? Какво значи това?
Езиците на ада
са притъпени, притъпени като тройните
езици на тъп, тлъст Цербер,
който хрипти пред портата. Неспособен
да оближе чисто
маларичното сухожилие, грехът, грехът.
Възпламеняващите се писъци.
Незаличимата миризма
на изгасена свещ!
Любов, любов, слабите струйки дим се извиват
от мен като шаловете на Айсидора, изплашена съм -
един шал ще се заплете и ще остане в колелото.
Такива жълти мрачни струйки дим
се развихрят. Те няма да се издигнат,
но ще изтрополят около Земята,
като задушават старите и смирените,
бебета -
парникови цветя - в техните кошчета,
призрачната орхидея,
пуснала във въздуха висящите си градини,
дяволски леопард!
сиянието го превръща в бял
и на часа го убива.
Посипвайки телата на прелюбодейците
както пепелта на Хирошима, разяждайки ги този път.
Грехът, грехът.
Скъпи, цяла нощ
аз мъждуках, запалвах се, угасвах и пак се запалвах.
Чаршафите натежават като целувка на развратник.
Три дни.Три нощи.
лимонова вода, пилешки
бульон, вода, повдига ми се от тях.
Прекалено непорочна съм за теб или за всеки друг.
Тялото ти ме наранява, както светът наранява Бог. Аз съм фенер -
главата ми - луна
от японска хартия, кожата ми - от ковано злато -
безкрайно нежна и безкрайно скъпа.
Топлината ми не те ли зашеметява. А светлината ми.
Аз самата съм огромна камелия,
която искри и идва, и си отива, блясък след блясък.
Мисля, че изгарям,
мисля, че може да се издигна -
мънистата от горещ метал политат, а аз, любов, аз
съм чист ацетилен
девствена,
свързана съм с розите,
целувките, херувимите,
и с всичко, което тези розови неща означават.
Не с теб, нито него,
не него, нито него
(моите същности се разтварят, стари развратни фусти) -
в Рая.
превод на Петя Глеридис |
]
Re: катехизис от batteria (tuti_fruti@astalavista.but) на 26.09.2005 @ 11:44:55 (Профил | Изпрати бележка) | Тъга...
И е тъга, че я връщаме непрестанно. Девет пъти е посягала към себе си, накрая е успяла, милиарди пъти я връщаме. |
]
Re: катехизис от mastilo на 26.09.2005 @ 11:40:20 (Профил | Изпрати бележка) | БРЯСТ - Силвия Плат
На Рут Фейнлайт*
Познавам дъното, казва тя. Познавам го с огромния си отвесен
корен
Ти от това се страхуваш.
Аз не се страхувам - била съм там.
Морето ли е шумът, който чуваш в мен,
неговите недоволства?
Или гласът на нищото, който беше лудостта ти?
Любовта е сянка.
Как лежиш и плачеш след нея.
Чуй - ето копитата й - избягала е, като жребец.
Цяла нощ ще препускам така, устремено,
докато главата ти стане на камък, възглавницата ти малка
морава.
Отеквайки, отеквайки.
Или да ти донеса звука на отровите?
Тази огромна тишина е дъжд сега.
А това е плодът му - тенекиенобял, като арсеник.
Изстрадах зверствата на залезите.
Обгорени до корен,
червените ми влакънца пламтят и не помръдват, една ръка от
жици.
Сега се разпадам на парчета, които политат наоколо като трески.
Вятър от такава ярост
няма да допусне свидетели - трябва да крещя.
Луната, също, е безмилостна - ще ме влачи
жестоко, оставайки без успех.
Сиянието й ме поразява. Или може би аз съм я уловила.
Ще я пусна да си ходи. Ще я пусна да си ходи.
Смалена и плоска, като след основна операция.
Как лошите ти сънища ме обладават и даряват.
Обитава ме вик.
Вечер той излита
като търси, с кукичките си, нещо, което да обича.
Ужасена съм от това тъмно същество,
което спи в мен;
цял ден усещам леките му, пухести премятания, злобата му.
Облаци минават и се разпръскват.
Нима това са лицата на любовта, тези бледи безвъзвратности?
И за това ли тревожа сърцето си?
Неспособна съм на повече знание.
Какво е това, това лице
така убийствено в примката от клони? -
Неговата змийско-отровна целувка.
Тя вкаменява волята. Това са усамотените, бавни грешки,
Които убиват, които убиват, които убиват.
Петя Глеридис, превод
|
]
Re: катехизис от orange_juice на 26.09.2005 @ 11:49:41 (Профил | Изпрати бележка) http://www.spoetry.net | красиво, красиво:)
Куриерите
Думата на охлюв върху плоскостта на листото?
Не е моя. Не я приемай.
Оцетна киселина в затворена консерва?
Не я приемай. Не е истинска.
Златен пръстен побрал слънцето?
Лъжи. Лъжи и болка.
Скреж върху лист, неопетнен
казан, говорещ и пукащ
всичко на върха на всяка
от деветте черни Алпи.
Тревожност в огледалата,
Морето, което разбива своето сиво -
Любов, любов, моят сезон.
превод: юлияна
|
]
Re: катехизис от ojos на 26.09.2005 @ 17:07:15 (Профил | Изпрати бележка) | именно в тежкото вино е вкусът... |
Re: катехизис от copie на 30.09.2005 @ 22:38:32 (Профил | Изпрати бележка) | ... e go razrah napylno и след много четения :(
но ме омагьосва всеки път :) |
Re: катехизис от mariq-desislava на 12.09.2010 @ 17:45:39 (Профил | Изпрати бележка) | дълго ще го виждаш значи - така ми се чини
айде, пропиши, де, плииииииииииииз |
Re: катехизис от mastilo на 14.09.2010 @ 01:27:57 (Профил | Изпрати бележка) | Автоцензура, mariq-desislava, автоцензура. Как да публикувам нещо, след като не ми харесва... :-) |
] | |