Лозите отмалели дълго чакаха
с ръцете си да усмирим умората.
И после с дъждовете тихо плакаха
за гласовте на скорците и на хората
И поприведени под киселите гроздове
очите мокро се оглеждаха за слънцето,
защото закъсняха ласките
на пръстите ми гроздено-затоплени.
Заслушана във воплите на лятото,
на листите гласът си спомних
и лепкавият вкус на нежност
се стече по косата ми, надолу,
от няколко зрънца последни,
опазили от всичкото най-сладкото-
целувките на този мокър ден
и щердостта на светлите му спомени,
и чуруликането на врабци доволни
прелитащи напряко във очите ми,
и песента на моите дъждовни лозници,
в която се излива онзи гроздов,
стар, престар опианяващ сок,
от сладост, късно лято и живот.