В счупеното огледало ти отмина,
и превърна пролетта ми в зима,
сняг безмилостен заваля след теб,
и окова слънцето злокобен лед...
Безцветна кръв от раните ми потече,
ти си мъртва вече, Луцифер изрече,
боли ме, отвърнах, значи съм жива,
и за ново слънце ще намеря сила...!
От здравите парчета счупено начало,
ще изградя мост към ново огледало,
в него щом погледна снегът ще се стопи,
и отново пролет в мен ще разцъфти!!!