автор: rimoza

Тя стъпва тихо като изгрева,
на най-свенливата зора,
но завладява като прилива,
на най-немирната вълна...!
Очити и са като пламъка,
на две опиващи звезди,
а устните и нежни и задъхани,
напомнят аромата на брези!
Ръцете и са властни и изгарящи,
рисуват в нас копнеж неумолим,
нашепват истини повтарящи,
възхвалата на огън несломим.
Вълшебна,дръзка,прелъстителна,
безочлива в безумната си страст,
тя влиза във сърцата без да пита,
превзема ни със сладката си власт!
Неканена, но толкова жадувана,
прекрасна, с пролетни коси,
във светли сънища бленувана,
тя идва за да ни с п а с и ...!