автор: fortune

От тътена на древните стихии,
откъртиха се стъпки на сърна.
Последваха ме нежно, спомен скрили
за тъмен поглед с профил на луна.
       Малка моя, бледа светлина!

Затичах се зад ъгъла. О, Боже!
Простряна беше скитница-съдба,
със сетни сили бе дошла да сложи
две половини от една душа.
       Моя нежна, мъничка луна!

Крещях сред булеварда на века ни.
Глупакът Аз...не те познах!
Поисках да се скрия във съня ми,
но там във тебе - себе си видях.
Спомни си,
       Малка моя, светеща луна!

Фанфари, балове, каляски, свила.
Коварство, завист и ...печал.
И принц, докосващ самодива,
отнела му отрова във бокал.
Къде си?! Тишина! Не се страхувай!
       Моя крехка, лунна карсота!

Последвал те в вселенските покои,
познавам всеки атом твой. Като свой,
от хауса на безкрая, ще събера,
ще изградя и преродя. Теб!
       Малка моя, лунна светлина!

Прегърнал вещери и кикимори
аз трябва днес да угодя. Подреждам
работа и дом...какво говоря? Суета!
Но ти почакай някъде в страни...ако си спомня.
       Моя вярна, лунна самота!

Танцува разума ми с черна сила,
дошла от минал век,
приготвила е лък, стрелата скрила
в ръката ми опъната към теб.
       Малка моя, лунна тишина!

Смирено знаеш, мойто " вчера",
не чуло стъпки на сърна, напразно
търсещ да намеря единствен,
тъмен поглед на луна!
Обрекъл се на половин душа!
Аз знам ли за това?
       Моя мъничка, лунна сълза!