автор: vui4o

Небе си ти.
Безкрайно близко и далечно.
Открило вечност в синева.
Дете от топъл сън отвлечено,
дете във синьо преоблечено
прегърнато от слънце и луна.
Небе,дете и чиста ласка
погалила задъхано крило,
ухаещо с цвета на незабравка...,
такова вечно си било.
Небе.Дете.И ласка.
Обичам те!
За това от гняв се разтрепервам
на слепите глупци от крясъка,
когато те наричат атмосфера.