автор: x_ahav

Когато ме обичат ставам тъжен,
прибирам се на сигурно във зениците си,
смалявам се от утрото до здрача,
когато се разплисквам във Вселената.
Когато ме обичат нямам спомени,
изпразвам сетивата си от смисъл,
говоря с някой, нищичко не помня,
и мислите ми скачат през прозореца.
Превръщам се във друга съзерцателност,
хипнотизирам се със две врабчета,
играя на хазарт със пет илюзии,
не се поглеждам никак в огледалото.
Надничам да се видя във сърцето си,
задъхвам се от мнима недостатъчност.
Не пиша нищо, спирам си часовника,
изхвърлям неуместно всички хапчета.
Седя и се надбягвам с параноята.
Когато ме обичат през октомври
търкалям сънищата през страха си
и ставам толкова повествователен
като оная - продавачката на банички.
Когато ме обичат ставам тъжен.
И все забравям, че не съм полял цветята...