автор: dara33

Докато чаках да порасна,
косата ми опада.
Ръцете изтъняха.
Краката потреперват при умора.
А нощите са дълги, като смърт.
Пораснах?! Дните намаляха.
Нощта протяга едната си ръка.
Когато смогне да ме стигне...
Ще се оставя и ще отлетя.
Но дотогава?
Косите ми ще падат.
Ще откривам и ще уча.
Ръцете ще се спъват една във друга,
като току проходило детенце
на прощъпалник,
гонещо огромна питка.
Бяла.
И краката ми едвам ще ме държат.
Дали и там ще е така?
Не знам...
И още имам време да порасна.