Клепките й, като пеперудени крилца,
скривайки небето от очите,
трепкат и докосват своите телца,
и вкуса на сълзите опитват.
Пръстите й багрят се във цвят на роза,
докосвайки ранената й шия.
Болезнена е нейната метаморфоза,
безмълвни стонове по вятъра се вият.
Устните разделят се със сладък дъх последен
и живота й отлита, лек като перце.
Времето дошло е за покоя леден,
донесен от иглата в нейното сърце.