Не мислиш ли, че леко остарявам
и ставам все по-философски смахнат,
и все по-тромаво изкачвам стълбите
на твоите двулики изречения.
Заглеждам се във тънките ти глезени
и във главата ми звучат мелодии.
Такава ли си всъщност ? Евъргрийните
не са ли за по-други междуметия?
А ти си само рязкото ми ахкане
преди и след да се взриви сърцето ми.
Не мислиш ли, че всъщност остарявам
по-бързо и от острите събуждания,
когато цяла нощ съм те сънувал?
Тежа от отлежалост, но си струва
все още да се изумявам. Хубава си!
Това обаче и света го знае, и ти, и сянката ти,
даже котките...
Не мислиш ли, леко че остарявам,
докато гледам как си тръгваш с котешка походка...