автор: alisa

Ще му напиша късна приказка,
обаче ме е страх, че после
и него ще го доизмисля.
Нататък зная - точно в осем

ще е решил, че си отива,
че има нещо неотложно,
че всяка моя съпротива
ще му втвърди и нрав и кожа.

И после знам, ще съм самичка
и отработено ще лъжа,
че май не искам да обичам,
и че не ми е никак тъжно.

Че знам поне една причина
да продължавам да живея,
че няма милост за невинните,
но някак си ще оцелея.

Че този път е за последно
и вече никакви такива.
Че ще броя до сто и седем
поне да зная, че съм жива...

Ще му напиша късна приказка,
пък после да се случва всичко...
Да си върви, ако му стиска.
Обича ме, не ме обича...