автор: pretty_in_scarlet

Покрита съм със восък от моментите,
които късно снощи изгоряха.
Нощта не иска с ден да се заменя.
Под този спомен-опаковка,плахо

помръдвам си лакираните пръстчета.
Незнам дали да се измъкна искам.
Отвън пък липсата ще ме притиска
и аз ще съм си пак несъщата.

Така обаче новите ми случвания
не ми се отпечатват върху кожата.
***
От белези аз само уча.
Ковчегът ми от памет - невъзможен.
Аз правя восъчна изложба.