автор: 4aBgap4e

страшно е , котато умират мечтите
и сякаш живота завършва(наи-после)
своя луд кръговрат
бършеш сълзици, триеш носле
(но сълзите текат ли текат)
И тогава, падаики ничком ,
ти жадуваш да доиде мига,
в които същто така апатично
ти ще кажеш"гуд баи " на света.