Луната разхожда керван от звезди,
сънят ми с кервана пътува.
Нощта блъска с тъмнило очите,
в които Морфей боледува.
Самотата до мене лежи-
лъха студ от нейния ъгъл.
Глад за светло и къшей любов
вдигат погледи нейде нагоре
и крещят на Луната с очи
да напълни мрака със смисъл.
За да чуят как някой върви
в тишината за мене орисан.
19.09.2005