автор: Dimi

Настръхнал петък в ох(!)рен шлифер
изтърсва губер в нафталин,
в кутия от рожден ден минал
събира летни топлоти:
изпуснат лист от птичи ноти,
сгъстен сироп лъчист коктейл,
парченце еднобилионен
сладкиш с целувки и по теб
и още смях през обектива,
измокрен, тичащ, бос, несам.
Прибира ги, за да е чисто,
че утре...утре идва Тя!
По-бяла от небето лятно,
със кожа фино лъснат лед,
с ветрило дама, буди хали,
сърдита от случаен лъч.
Но днес приготвя й знахарят
за обич вкусен еликсир,
с прибраното в кутия лято
ще я калесва месец-три.
Защото Тя не е богиня,
решила да си отмъсти,
а само срамежливо Диме
и той е влюбен до ушиииии!