автор: nadya

А искаше...
да бъде милосърден,
ангели в сърцето му
тревожно пърхаха
с криле,които
той пречупи
за да остави
сам в себе си
водача на гнева,
не спеше,
не сънуваше,
сянката му падаше
квадратна,
плътна и неостаряваща,
не просеше за обич
присвояваше всеки
случайно попаднал
в полезрението
жадно поглъщаше името
имаше я...
многократно по-голяма,
а искаше...
но се притаяваше
в себе си
единакът надникнал
за миг през прозореца
на самотата,
омагьосал извора
пиеше другите,
повярва в любовта
единствено за да
я превърне в омраза.