От думи казани в морето
на многото безсмислици боли.
От думи неизречени, когато
е трябвало. Но те не са били.
Когато казали сме нещо друго,
а не каквото е било.
Когато думите не стигат,
когато сякаш ни е все едно.
А думите са толкова различни.
Създават топлина, тревога, смях.
Как тъжно е когато се разминем,
защото премълчали сме от страх.