автор: pretty_in_scarlet

Не искам новите ти цветове!
Надраскай ме с един от старите.
Изтъркана в ръба на времето,
излъскана от тихо вино,
се вглеждам в паметните линии,
които си оставил в мене.
Не ми е тъжно, но не ми е ясно.
Една верижка на крачето само,
едно кафе със сладко мляко
и топъл боровинков залез стига...
И чакам те, но без часовник.
И спомням си, но без да мисля.
И пазя те, в картини и прозорци.
И пазя те в телесните си течности.
Ти си там, на края на света.