автор: Amar

Дворът е прегърбен - от небродене,
ожулено мълчи вратата - непрекрачена.
Ослепели са прозорците - от помнене,
оградата е ниска и боли - от чакане.

Не подминавай тази къща стара,
поспри, заслушай се в стените.
Със поглед погали дувара,
където сядали са уморени дните.

Сега е празно - зейнали са тишини
и само вятърът гостува вечер.
Дървото каза ми, че имало души,
които са живели - а сега са пепел.

Балконите надвесени - и неми,
стърчи напразно тук - коминът.
Останали са стъпките - вградени,
и лятото останало е - но на снимка.