автор: Geo

Сиво е морето и треперят тъмните му бръчки.
Росток е един студен затвор...
Дърветата преплитат се намръщени
и водят някакъв си техен спор.
Със монотонен ход денят преваля.
Сухо слънце пада под града.
И плъзват сенки черно-бяли
изпод плаща на нощта.
Търкулвам се във себе си като монета
и спирам точно на ръба -
в разстояние се губиме - 2 мънички врабчета,
а вятърът не връща сухите листа...