Боже, как ви обичам, когато си нямам приятели
и така сте ми близки и истински всичките (Не, че ви зная).
И почти ми минава, и почти не тъгувам за лятото,
и почти припознавам и себе си в чуждите тайни.
Чужди радости, светли далечни вселени,
а така ми е близко и тайно ви идвам на гости.
Вие всички приличате толко несвястно на мене,
че дори се усмихвам и почти не задавам въпроси.
Боже, нека ви има такива сезонни и всякакви!
И дано се опазите в стих от сълзата и другото!
Имам есен сега, но пък вие сте моето лято.
И дано ви застигна по пътя все някое "утре".