автор: alisa

Не е това и не е за завиждане.
Защо го припознавате във мене?
Живеем с него от тъга - до свиждане
и всеки път е рана за последно.

И всеки път е толкова неистово,
и нежността за час не е сираче,
че почвам да си мисля как убийствата
са само втора роля на палача.

И почвам да мечтая за невинност,
и вярвам, че светът все пак прощава,
че няма клетва, дето да ме стигне,
че силните най-лесно се предават.

Не е това. Не искам да разказвам.
Животът ми горчи от лесни песни,
от ялови мъже и празни празници...
Мълчи ми се. Тъгувам. Есен е.