Аз не съм принцеса.Никога не съм била и никога няма да бъда.
В малкия град,в който живея или учиш здраво,за да се измъкнеш,или продаваш душата и тялото си,за да има утре.И в двата случая е невъзможно да си принцеса.
Аз не съм принцеса.И не искам да бъда.Плаша се от дворците и от властта на вещите,от това,че неподвижният хоризонт на прозореца може да се превърне в единствения мой хоризонт.А още повече се плаша от хората с неподвижни хоризонти,чиито нови дрехи могат да изхранят средностатистическото ми учителско семейство за половин година.
Аз не съм принцеса.И то не само поради факта,че на 18 години е невъзможно да бъда такава.Просто на истинските принцеси им дават тази титла само защото са се родили в правилното семейство,ей така,без никакви заслуги.не ги обичам тези неща.не искам титли и определения,а още по-малко искам да ми се дават готови решения и готови битки.Искам просто да получавам това,което ми се полага,това,за което съм се преборила.Нито повече,нито по-малко.по-малкото би било под достойнството ми,повечето-също.
Аз не съм принцеса.в моя свят фактът,че имаш достатъчно пари,за да си изградиш стена,зад която да се скриеш,заедно с други "благословени от съдбата" и да си въобразяваш,че нищо не може да смути посредственото ти съществуване и че си щастлив един свят пълен с нещастия и несправедливости,е слабо казано безсмислено.А това,че си красив,богат или популярен( а често и трите заедно) определено не означава,че си добър човек и живееш истински.винаги са ме учили,че парите не могат да ми купят щастие нито пък душевното спокойствие,от което се нуждая,за да работя за това,което искам от себе си и от живота.това,че т.н. "принцеси" концентрират живота си около обвивката,а не около съдържанието,не ме засяга.Важното е,че не всички са като тях.поне аз така разбирам нещата.
Аз не съм принцеса.Преди време големите,топли ръце на човек,в чиито очи се оглеждах красива,ме караха да се чувствам по-специална дори и от царска дъщеря.Но тъй като тях вече ги няма,аз определено не съм принцеса…