автор: ESEN

Следа

Отново падат мъртвите листа...
Вървя през тях без вдъхновение
В мен пак дошла е есента
и есенното настроение

Аз, пролетта я изживях,
за лятото се питам - де ми е?
Дали по пътя си вървях,
дали присъствах все на бдения

Обърках се и не разбрах
в летния порой съмнения
как се изгубих, не успях
дори да кажа свойто мнение

И чак сега, през есента
с жълтите листа в краката ми
аз бродя, ровя за следа,
за миг да вдъхнови душата ми

...

На дневен ред е есента...
Знам, времето не ми е длъжно
Какво от туй, че не живях
и честичко ми беше тъжно?!

Сега сред падащи листа,
сред брулени от вятър спомени
вървя, пристъпвайки едва
и търся дните си отронени...