автор: Lisica

Ще те позная мигом...
Ще бъдеш силен и различен,
с мирис на гора, на нощ
и дъх на вятър по косата,
ще ме придърпаш силно,
като господар и повелител,
ще разтопиш кората страх
на локвички от смях и шепот,
ще те позная по ръцете,
по очите, устните ти меки,
които дават без да искат
веднага всичко да им връщам,
ще ме целуваш тих, безмълвен,
додето вземеш всичката ми болка...
Ти ще си мой, познат и топъл
и да се любя с теб ще е завръщане
при себе си, при лятото, при огъня,
и благодарно ще повтарям името ти
докато ме взривяваш до полуда...
Ще те позная мигом като дойдеш...