автор: Apokalipsis

Гласът ти гъделичка сетивата на слуха ми. Извива фини плетеници в съзнанието ми, обвиващи се около мислите ми. Така незабележимо се прокрадваш, че дори не усещам как всяка твоя вибра се впива неделимо в образите на въображението ми. Не усещам как финото трептене на думите ти омагъосва волята ми в покорство. Следвам те. Сляпо. Неосъзнато. Непреодолимо.
Очите ми пият от влагата на ирисите ти, целунати от блясъка на необятни фантазии. Плахи огънчета корист жегват зениците ми, докато се оглеждам в стъкленото огледало на погледа ти. Толкова си близо. . . Усещам как дъхът ти невъзмутимо се разхожда по гърба ми. Можеш ли да почувстваш как треперят върховете на косъмчетата ми. Можеш ли да почувстваш вихрушката от обладани мисли и покорени фантазии в пространството ми на лична свобода. . . Вече подчинено. Усещаш ли как последните кинжали на упорството ми подбиват върхове в топлината на гърдите ти.
Последен поглед. Пронизваш ме със сигурността на победата си и тихото ти съчуствие. Протягаш ръка. . . Затварям очи. . . Боли, а в ушите ми бучи тътенът на покорената ми привързаност. Иглите на въображението ти забиват упойващи върхове в порите на кожата ми. Изящни капки кристална непокорност избиват по челото и дланите ми. Неприкосновеността на духа ми бясно се вие над помътнели фантазии. Докато не укротиш стихията на запленените ми емоции в приветливата безкрайност от мелодията на гласа ти. Вече не боли. Нито от иглите , нито от неоспоримата ти победа над съществото ми. Точица по точица се вграждаш в мен. След всяко впиване на иглата в плътта ми, кадифето на погледа ти става все по-меко и по-меко. Докато влажните бисери на очите ми съвсем не потънат в него. След всяка извивка от контура на илюзиите ти, в безтегловността на въображението ми отекват стъпките на обсебващия ти глас. Очертават своите си пътеки, водещи към центъра на вселената ти. Колкото по-дълбоко в мен вкопчваш връхчетата на новородените си мечти, толкова по-релефно се открояват белезите на най-закътаните ти спомени. Топлината ти ме обгръща - мека и нежна като захарен памук, тиха и ефирна като дъждовна капка. . .
Добре дошъл у дома! . . . Добре дошъл в душата ми!

P.S.
Това нямаше да се случи без теб, Е. Благодаря ти!