Оставих ги
да се разхождат покрай мен,
а аз избрах
да бягам с пътя.
Към нашата
пораснала Любов,
която кършеше ръце
във мрака,
но беше се научила
да чака.
Тя мери часовете
с аршина на сърцата,
а миговете-
с крин от спомен мил.
Нетърпеливо
обикаля от тераса на тераса
за да ме прегърне
още щом ме зърне
с ръцете нежни
на мъжа любим.
13.09.2005