2 минути в които
между разтопения бял сладолед и неразтопения
луксозен фотьойл
ми се привидя дувара на къщата
жулен от смокиновите пипала плачещи с бяло мляко
керемидена аленост над изгнилия дънер
нарязан след години на пейка, ракла, скрин
гардероб-ковчег на молци и черно-бели фотографии
дядо ми без мустац дядо ми с мустак
дядо ми и баба ми в Ташкент
фазомера на нощното шкафче
килер който води към небето
почва където посяваха тайните си страхове
и растяха нарове дрянови дръвчета и плевели
няма как без плевели омотали
некролозите които сега са стопани на празното
нощни пеперуди от отвъдното умират
блъскат се в гредите
дотук не идват филми
писмата ги пускат от самолет
най-често в реката
там има повече живот, затова
сладоледа се размекна като погледа на косматия пес
който лъжа, че ще се върна някога пак
да живея в тази агония
ирония
сок от арония тече по оградата