Ода за еднодневната любоффф
Муха зеленоока, игрива,
фасетъчна, пъстрокрила,
летяла безгрижно и леко
бръмчала си надалеко.
Попаднала на полянка,
пълна с конски останки.
Кацнала и запяла дивно
за красотата на всичко живо.
Не щеш ли откъм тревата
дочула жужене мухата.
Усетила аромати ухайни
и феромони омайни.
Един юнак сладкопоен
едър, лъскав и зноен
дошъл да й иска ръката,
че му дошла на крака тя.
Да му пристане ли, мисли,
или живота си да осмисли,
като похапне си конско,
пък после ще прави потомство.
Той, животът така е кратък,
що да се коси за по-нататък…
-Ой, фейо моя прекрасна,
отде дойде и захласна
с гласецът си тъй сластен
мойта душа страстна?
Объркала се горката,
от таз любовна токата
И докато се усети
разтворила си нозете…..
Та, мухерът, наготово,
без мотане много-много
без приказки смешни
и ласки съвсем неуместни
оправи набързо момата,
и оплоди й яйцата.
Приглади си после крилата
и фъррр- в далечината.
- Чакай, чакай, любими!
Нали ме обичаш, кажи ми?
Ала нейде откъм гората,
по шумоленето на листата
и ехото на долината
отгатна тя съкрушена
че таз полянка зелена
бе само спирка поредна
на тоз презрян хулиган…
Простак, не го беше срам!
И както бе прелъстена
потъна в плътта тленна
на някогашен жребец вран,
разложен като катран.
-Ей тук ще му фърля децата!
Да му е грях на главата!
Така се стече съдбата
на таз муха грозновата.
А приказката завършва тука,
ей тъй, без всяква поука….