автор: pord

Хубавото на борбата е това, че тя винаги навлиза в нова, още по-решителна фаза. Още по-хубаво е, когато между отделните фрази, пардон - фази, минава червената нишка на приемствеността. Какво се забелязва на първо четене и слушкане в този аспект?
Преди всичко, набива се ясна причинно-следствена връзка в Именника на българските борци: новият министър на вътрешната борба се именува Петков, а предишният - Петканов; същевременно, новият министър на правосъдието се нарича Петканов, докато старият - Станков. Тук противоречие няма: Станков стана, та си отиде, защото много му стана, а не защото няма никаква връзка между двете имена. Все пак фактът, че Петканов от един тепих премина на друг, е типичен белег за пълна приемственост!
Следващата връзка, естествено, е генералът. Той е правоприемник на себе си, което гарантира още по-голяма приемственост както в борбата, така и в стрелбата. Независимо кога - посред бял ден, в дълбока доба или рано привечер и призори, в зависимост от полевия тест.
Но и онези, срещу които се води борбата, също проявяват забележителна последователност с елементи на инат. Разликата между борбата срещу тях и борбата помежду тях е по-скоро в стила: властта се мъчи да държи нещата в рамките на класическия и в най-лошия случай - неокласическия стил, т. е. в рамките на закона, който брани свободата и неприкосновеността на личността, за да няма ядове с някоя правозащитна групировка; докато организираните борци предпочитат свободния стил на борба, въпреки че очевидно изборът им не е голям, след като предпочитаното време за преборване им е белият ден и ясната вечер, а предпочитаното място - оживеният булевард или собственото заведение на набелязания за отстрел.
Обикновеният зрител на състезанието се държи тъй, сякаш хем го боли, хем го сърби: айде, вика, нека се отстрелват, че по-бързо да свършат, макар че може и невинен човек да падне мърцина. На това веднага ще им река: айде бе, то невинни няма! Все някой нещо не си е платил. Или поне не е подал данъчна декларация в законовия срок! Освен това в края на краищата покрай сухото гори и невинното, пардон - суровото. Тук също има приемственост, защото и по-преди се забелязваше подобно кръвнишко и отмъстително отношение на широките публични маси към борбата "срещу" и "между". Но това е все пак обикновен народен зрител - той си е консерва по природа и много-много не прави разлика между отделните фази, но не защото е тъп (е, и заради това де, но…), а защото му се струва, че чува едни и същи фрази.
Приемственост има и в отношението на европейските супервайзери към набедената ни за кандидат-член страна. Те си държат на своето: искат повече успехи в борбата!
И хич не ги интересува дали тайните служби имат пръст в цялата работа. Тях конспиративните теории за българския преход ги интересуват толкова, колкото и тезите на някои журналя за световната конспирация!
Борбата с тях е от съвсем друг тип. Те могат да ни бият с една единствена хватка. И то предпазна, а не нападателна! Въпрос на стил…