автор: victo

( признание )

За мен е трудно да призная,
че вярата оскъдна не достига,
а разкаянието трудно би помогнало.
Това, че разорания синор дъхав
не ме радва
и полета на птиците високо
направо ме подтиска...
Безразличието към красотата
е убийствено,
но не искам любовта
да се превърне само в навик.

Знам, така не се споделя,
навярно затова ти понякога
мълчиш,
но твоята усмивка ме вълнува
и когато съм до теб...
..не остава нищо такова
за признание...