автор: meiia

Поболя се декорът.
Листата изпадаха.
Оголя тишината
с по хиляди птици.
Изчезват нагоре.
Земята предадоха.
Същината на словото,
но до безезичие,
се разстла като влага
по чувствата. Есен е.
А лятото още римува
в сърцето на птиче.
Есента си отлагах,
но ме пишеше песенно,
за да се презимувам.
И се събуждам ничия...