автор: mai4ka

(една циганка)

Искам поетина
дето отбира
най-
от поезия
мен да избира.

На него да ставам
муза в душата,
мен да ме пише.
Саде със цветята.
Мен да опява,
мен да ме люби.
Стига прахосвал
таланта по други.
Ах, как ще смея.
Радост голяма.
Много туй искам.
Пускам реклама.

Малада съм бате.
Умна. Красива.
Малко чернея,
но пак - самодива.
Друга да няма
да чака на кея.
Тъй да и казваш:
Ще спъвам на нея.
Аз на опашка
няма нареждам.
Дуелин ще спретвам.
Битка повеждам.
Мога да скубя.
Дера. И обиждам.
Както избирва
тъй ще набивам.

Само...
Стара история
туй с ръкавиците
Зимната стока
скрита в зимниците.
Топло е още,
но няма се плашим
Модата сменям!
Чорап ще изпращам.
Дълъг и черен
с парфюм ще намазвам.
Дантелата в края
на тебе ще показвам.

Чесна съм бате.
Ред тука спазвам.
И бельо да пращам
пак ще показвам:
Няма я свалям.
Няма да и бая
Сал ще завъртам
дървото в края.

........................................
Ади вземи ме,
че много ме мъчи
тая поезия.
Ума ми се кълчи.