автор: meiia

Заслужих си да бъда грешна
с моята си мярка за нещата.
С моята си вяра да посрещна
онази светлина, новодошлата,
като пред Портите, високите,
предсказани в очите ми небесни.
С най-вярното в посоките,
с най-чистото от славееви песни.
Пред Портите ли съм застанала
и мисля накъде да се отправя,
Бог шепне ми да не преставам
от светлината светове да правя.
Тъй земни, колкото ги искам,
тъй топли, че да ме люлеят цяла.
След полет да ме свалят ниско,
а в тъмното да ме съзират бяла.
Такава да съм, цялата греховна.
Но в клетките си Него да усещам.
От недостойнства и виновност
да бъда плът, Духа Му да посрещам.