автор: meiia

Ти каза:
"Аз съм самата граница"

И ти повярвах, и се спрях.
Премислена, неизживяна.
И грях, и само, само грях.
И нямам друго състояние...
Но някак трудно нероден,
и сам по себе си е граница.
Ако си него, ти си мен.
Грехът е начин да останеш.
Или да станеш нечий океан,
където истините се сношават.
Грехът ми, всъщност, неживян,
е начин да не ми прощават
ни праведни, ни грешни.
Но ти нали си границата...
И от жестоките й прешлени
все още имам рани...

Кажи ми, че съм ангел....
За тебе съм възможна бяла...