автор: azz

Ах, тези страшно мимолетни нощи,
като отронена сълза на пеперуда
забодена във дланите ти. Още
отпивам ласките ти. Не се будя.
И още потрепервам
с пеперудените устни
на от години нецелувано врабче,
което сви гнездо във теб,
да не пропусне във устните ти
как светът ще се втече.

Във тези страшно неподвластни нощи
Ти в пръстите си -пепелянки ме вплети,
а после, впил в зениците ми
взорът си среднощен
на огън и на буря ме стори...
А в утрото ти ще остана само
на ситни въгленчета-
ослепели от нощта
и ще се гмурна във очите ти-
отдавна
в зениците ти дреме светлина...