автор: stalker777

Добър вечер, приятелко.
И този ден отлетя -
като гларус от пустия плаж,
като име на непознат.

Сред мъглите
от сутрешен смог,
от безсмислени думи
и погледи празни,
хипнотизирани
от великата цел
да докопаме някой лев,
пак забравихме,
че ни има.

Пак пропуснахме да се срещнем
за десет минути на чаша кафе.
Пак пропуснахме да си кажем:
- Здравей! Как си?
- Добре. А ти?
- И аз. Мерси!
Пак пропуснахме да си кажем
само с очи:
- Не ме забравяй, моля те!
- Не мога! И ти!

Пак пропуснахме...
Пак пропуснахме...

Вече е късно
и трябва да спиш.
Целуни дъщеря си
за лека нощ.
Разкажи и приказка -
как ще дойде красивия принц.
Прегърни мъжа си,
както в първата нощ.
Подари му със тяло,
с всяка твоя клетка, живот.

После бавно забравяй
за днешния ден...

Лека нощ, приятелко.
Ще се срещнем
във някой сън.