автор: Mojsei

Из Цикъла: "ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ"


С тебе познах дълбините
на живота интимен, щастлив
и прегръщам в захлас добрините
в порива ласкав, игрив.
А когато пък облак дъждовен
хоризонта обгърне в тъма,
пътят ни пак е любовен -
ти си с мен, не оставаш сама.

Любовта ни е точната мяра,
за да вървим в обич - с вяра.

Нежността ти с трепет обикнах,
ти ми отвърна в захлас -
на зова ти с готовност откликнах,
разпознавайки себе си в твоето аз.
Любовта ни е нежен цъфтеж
на докоснати, трепетни длани
в онзи духовен, ефирен летеж,
който със щастие ни храни.

Любовта ни е точната мяра,
чрез която се движим в обич с вяра.

Добротата ти в мен съхраних
и така в красота се прераждам -
от балсама любовен отпих,
щом с любов в тебе се вграждам.
Аз за теб си оставам отворен:
винаги, както съм бил -
неизменно за нас отговорен
и затуй съм ти толкова мил.

Любовта съградихме за мяра,
чрез която се движим в обич с вяра.