автор: samodiva_yana

Омръзна ми да тичам в бясното ти темпо,
спри и погледни в невидимото,
погали разплаканите ми длани
и зе пръв път в живата си просто...бъди.
Неискам прегръдките вчерашни
на неизживянато твое бъдеще,
стряскам се от храма,в който
се опитваш да ме затвориш,
да влетеш бели цветя
в разпуснатите ми коси
и да ме прежалиш,
изправен безсилен
пред прага на вечността.
Бъди!Омръзна ми да виждам
образът ти като в криво огледало!