Изгрева октоподено размърдва
наситено оранжеви пръсти в главата ми
Еякулирайки бавно- на тласъци,
самопроизволно влива вкуса ти в устата ми-
пълна е с пясък и с мъртви ларви от пориви
Подгизнал, бавно се будя в локва от трепети:
май пак съм изливал очите ти в себе си,
май пак съм убивал в лабиринта си демони
Тапетите пак съм разкъсал в съсирени гърчове
Май пак съм търсил
Отчаяно
В мрака
Ръката ти