автор: joanna_vas

Чакам те, тъй както тиха неочакваност.
Притварят се клепачите
пред бездната
затиснали съня, във който нямям те...

Чакам те, тъй както песента си незапята,
а времето е струна
недокосната
с ръцете на дъждовните ми пръсти ...

Чакам те, а в разкопчаното дихание на дните
до мен достигаш,
като ангелско ухание
и губя се ... създавайки те в себе си ...


Чакаш ме, а времето на мисли се разплита,
на нишки сребърни,
с които ти изплиташ облачета топли
под орлите,
посипани в звезди и в скреж...

Високо над тела и устни, над тихото страдание
и участта,
където срещаме душите си
се имаме в епохите по-истински от всякога...

Чакай ме ... По тихите пътеки на живота,
към теб вървя
и без ръце достигам те...
Със твоята любов съм окрилен,
забравям болката, страха,
намерил немислими сили и мога, мога да летя...