автор: utro

Това ли е Животът! Одисей!
Един превърнат в слово съучастник!
Един Христос с лицето на злодей
и Юда - миловиден като ласка.
Хармония от Петър и Пилат,
надхвърлили ума или сърцето.
В мен бъдещите стихове болят,
напират остро точно под небцето ми.
Човекомразят... както мрази бог,
клюкарстват с него в кръчмата на бира.
Един непретенциозен диалог
опитите ни устни дирижира.
Библейско-героични образци.
Аз пиша на салфетка със червило.
Навън е лято - студ непоносим,
а вътре в мен - едно отровно минало...
Не търсим смисъл. Смисълът е дух.
Веднъж пленява - вещ завоевател,
а друг път утешава своя слух
като печели от игра на карти.
Циник и виртуоз. Недостижим.
Или пък малка клетъчна мембрана.
Прехапал устни бясно се върти,
безсмъртен сякаш, а пък в кръстни рани,
в утробата на слънчевия сноп,
по гърбавия гръб на планината
и в такта на словесния потоп,
където съм затворила душата си.