автор: Amar

Подмамен надълбоко си - потъваш,
където топло е - не искам да излизаш.
Проникната съм от душата ти - навътре,
с езика си от мене - влагата изпиваш.

Забравям себе си - на теб приличам,
не чувам своя глас - шептя със твоя.
Под пръстите ти бавно - се разтичам,
дъхът ти слива се - със моя.

И ставам гънка - в твоята красива кожа,
и бенка съм - от твойто запотено рамо.
Прималял в косите ми - не можеш
да ме пиеш до предел - оставаш жаден.

Устните ти са за мен разтворени - и знаят
как за дълго да ме имат - и без думи.
Оставаме в мига - един за друг изваяни
със цялата Вселена - помежду ни.